Да съм звезда
Празен и безсмислен ден
минава покрай мене тъжно
Да, покрай мен, а не през мен.
И питам се - кому съм нужна?
Навън е разцъфтяла пролет,
прекрасна, чиста, многоцветна.
Криле размахали за полет,
над мене ято птици блесна
и отлетя по своя път.
Къде? Навярно към звездите,
които светещи зоват,
примамвайки като магнити.
Завиждам на звездите аз,
за тайнствената им безбрежност.
Криле да имах, бих тогаз
политнала към тях с надежда.
Да се превърна във звезда,
под мене нощем да се вричат,
стотици влюбени сърца
и с имена да ме наричат.
Очи отварям - пак е ден,
безкраен и пределно скучен.
Как иска ми се и на мен,
вълшебство днес да ми се случи.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
