Празен и безсмислен ден

минава покрай мене тъжно

Да, покрай мен, а не през мен.

И питам се - кому съм нужна?

Навън е разцъфтяла пролет,

прекрасна, чиста, многоцветна.

Криле размахали за полет,

над мене ято птици блесна

и отлетя по своя път.

Къде? Навярно към звездите,

които светещи зоват,

примамвайки като магнити.

Завиждам на звездите аз,

за тайнствената им безбрежност.

Криле да имах, бих тогаз

политнала към тях с надежда.

Да се превърна във звезда,

под мене нощем да се вричат,

стотици влюбени сърца

и с имена да ме наричат.

Очи отварям - пак е ден,

безкраен и пределно скучен.

Как иска ми се и на мен,

вълшебство днес да ми се случи.