ДА ТЕ ПРЕЖИВЕЯ
Не ме почака, лято! Не почака!
Отиде си отново неживяно.
Морето със солени сълзи плака,
откъснати от бяла морска пяна.
Не знам дали за мен или за тебе,
но в стихийния му непокорен глас
болката за твойто слънце стене -
с цялото си същество я чувствам аз.
Ще се завърнеш в пулса на вълните
и ще бъдеш пак примамливо, горещо.
Повикай ме, когато под стрехите ...