Да те преживея
ДА ТЕ ПРЕЖИВЕЯ
Не ме почака, лято! Не почака!
Отиде си отново неживяно.
Морето със солени сълзи плака,
откъснати от бяла морска пяна.
Не знам дали за мен или за тебе,
но в стихийния му непокорен глас
болката за твойто слънце стене -
с цялото си същество я чувствам аз.
Ще се завърнеш в пулса на вълните
и ще бъдеш пак примамливо, горещо.
Повикай ме, когато под стрехите
птиците в любовен танц се срещат.
Повикай ме, щом някой ден от юг
предизвести за тебе, суховея!
Аз обещавам, лято, че ще бъда тук,
истински за да те преживея!
07. 09. 2012 г.
Русе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
Поздравления!!
