Да, ти сърце
Лудо си, сърце.
Да обичаш него непокорният
студеният
Да искаш с двете си ръце през врата му да го обвиеш
Да целуваш тези жили до безспир.
Беше твой сърце, ала всичко отживя
Пусни го. Нека да си ходи
Пътища милиони има сега пред нас
Нека ние с тебе да заминем надалеч
Забрави очите му кафяви
Забрави и красивото му име
Сърце, когато пътищата са разделени
И съдба не може да ни събере
Недей плачи ти, сърце
Душа носиш
на мечти богата
Звезден прах и митове за
тъмни нощи и романтика.
И когато срещнем го отново
Тихо в душата си шепни
"Как убивах да си мой."
ала умряла вече е искрата.
© Люба-Мария Петрова All rights reserved.
