Да, това е любовта
Влиза с гръм и трясък.
Счупил входната врата.
А в очите онзи блясък,
дето пали ми кръвта.
Към мен сега приижда.
Досущ пустинен ураган.
Всичко бута, не довижда.
Дали е луд... или пиян?
Стаята за миг обръща.
Подът вече е таван.
Късно е, но все се връща.
Малко обич да му дам.
За вечерята не пита.
Не търси даже и вода.
А дълго се е скитал.
Щом пристига чак сега.
После стихнал, кротко сяда.
Хваща моята ръка.
Моли с него да остана.
В този миг и в' вечността.
Да!... Това е любовта!
© Виолета All rights reserved.
