Да умра
Как иска ми се вече да умра,
в онази смърт - на страстните ти устни,
в онази смърт - на мекост, топлина,
която във гърди ми ще се спусне
усетил, че и двете ти ръце
ми дават цялата ти обич,
че в райското ти, зéнично небе
се вихри най-божественият огън,
във който аз съм някога горял,
и който мене ще направи пепел,
и в този огън ще изтръпвам цял,
ще тръпна щастие усетил.
Как иска ми се вече да умра,
в онази смърт - на твоите прегръдки,
в онази смърт - на голите бедра
и чувството, което ще обърка
нощите и целия ми свят,
ще промени оста ми на въртене
и слушайки сърдечния си такт,
ще зная, че достатъчно си в мене,
достатъчно и за живота, за смъртта,
онази смърт - до болка да обичаш,
онази смърт - в ръцете на жена,
любов... обричане... и всичко.
© Деян Димитров All rights reserved.
