Да забравиш тъгата
Да забравиш тъгата
Лека усмивка по теб запълзява.
Щастлив ли си вече, забравил скръбта?
Песен доволна сърцето запява,
забравило болка, отрекло нощта.
Смееш се. Смей се! Дали е за дълго?
Млъкни за секунда! Послушай гласа.
Мракът изтрива смехът тихомълком
сякаш дума бе грешна на черна дъска.
Тъгата бе с тебе. Защо я оставяш?
Нима те предаде, или те рани?
На някого друг ли сега се прекланяш?
Да, гледай в земята и жално мълчи.
Лъжливата радост след миг ще си тръгне
и стонове тежки край теб ще ехтят.
Тъгата е вярна. Тя пак ще се върне
и твойте усмивки от срам ще пълзят.
Лека усмивка по теб запълзява.
Щастлив ли си вече, забравил скръбта?
Песен доволна сърцето запява,
забравило болка, отрекло нощта.
Смееш се. Смей се! Дали е за дълго?
Млъкни за секунда! Послушай гласа.
Мракът изтрива смехът тихомълком
сякаш дума бе грешна на черна дъска.
Тъгата бе с тебе. Защо я оставяш?
Нима те предаде, или те рани?
На някого друг ли сега се прекланяш?
Да, гледай в земята и жално мълчи.
Лъжливата радост след миг ще си тръгне
и стонове тежки край теб ще ехтят.
Тъгата е вярна. Тя пак ще се върне
и твойте усмивки от срам ще пълзят.
© Петя Косева All rights reserved.
