Aske (Петя Косева)

Няма единствена истина 🇧🇬

Няма единствена истина,
а истини. Много. Различни.
Но не всяка дума е искрена
и всички лъжи са първични.
Всеки разказва история ...

Aske

Poetry » Philosophical, Civic

2022-03-13T17:43:47+02:00 799 1 4

Разминаване 🇧🇬

Като дявол разпънат на кръст
са мечтите от дните ни минали.
Равнодушно посочват ни с пръст,
но не питат защо са загинали.
Те не питат, защото е ясно. ...

Aske

Poetry » Philosophical

2020-07-20T04:46:06+03:00 1.1K 3 3

Неизвестно кога 🇧🇬

Кога ще си тръгна не мога да кажа,
единствено знам, че не мога да спя
когато сълзите ми мият паважа,
а стъпките кални все още стоят.
Не ми е известно кога ще заплача, ...

Aske

Poetry » Philosophical

2019-12-21T09:17:54+02:00 927 1

Следнадеждно 🇧🇬

Тези мисли в главата ми, черни,
безпощадни и с образ на смърт,
се оказаха спътници верни
неспособни пред нищо да спрат.
И когато ги хвърля със сила ...

Aske

Poetry » Philosophical

2019-04-03T08:47:37+03:00 1.5K 5 2

Не искам клишета 🇧🇬

Не искам клишета, не искам лъжи
и нищо, че истина няма,
то пътят към нея духа ми крепи,
а не подсладената драма.
Почувствана искреност в няколко думи, ...

Aske

Poetry

2017-10-24T21:54:17+03:00 1.5K 3 3

Безсърдечно 🇧🇬

Сърце ли нямаш? Всичко е наред.
Разбирам те защо си го изтръгнал.
Когато дълго викаш без ответ,
е все едно защо и как си тръгнал.
И не че има връщане назад, ...

Aske

Poetry » Philosophical

2017-10-10T20:39:37+03:00 1.7K 5 7

Breathing into pieces

I fall apart and start to breath in pieces.
The heavy air runs into my veins,
It’s hunting down my thoughts and never ceases
To prove the gap between results and aims.
Our worlds can make us incomplete ...

Aske

Poetry

2017-06-02T22:49:00+03:00 1.5K 1

Перспектива 🇧🇬

Да се спася ли или да се разруша?
Не спирам да се лутам между двете.
А може би с въпроса си греша
и въобще не ни е изборът в ръцете.
Но, както казват, всичко е внушение ...

Aske

Poetry » Philosophical

2017-05-11T23:28:48+03:00 1.1K 1 3

Безсилие 🇧🇬

Безизходност, безсилие, безпътност
и тежък въздух, който ми присяда.
Поставените цели виждам смътно
и в други е вината, че пропадат.
Неистини, нелепости, нетрайности, ...

Aske

Poetry

2015-12-10T00:04:35+02:00 799 2 2

Някъде встрани 🇧🇬

Объркват ме повърхностните щрихи,
с които днес рисуват дълбини.
Не ярък устрем, само стъпки тихи
и не по пътя, някъде встрани.
Красиви маски, скриващи безличност ...

Aske

Poetry

2011-08-31T18:31:11+03:00 1.2K 5

Какво, ако... 🇧🇬

Съмнявам се, че времето лекува,
зарастналите рани са лъжа
и болката от тях не се сбогува.
Какво, ако напред не продължа?
Какво, ако не искам да се справя? ...

Aske

Poetry

2010-10-31T14:18:06+02:00 1.3K 4

Към реалността 🇧🇬

Чистотата е играчка за мръсници,
законите на хаоса го изискват,
а истината - плюс за зли езици.
Стените на абсурда ме притискат.
Доверието признак е на слабост, ...

Aske

Poetry

2010-01-22T23:30:23+02:00 1.4K 13

Изходът 🇧🇬

Не виждам светлината на края на тунела,
а може би тунелът без изход е направен?
Нима тук всяка педя тъмата е превзела
и всеки слънчев лъч е станал роб безправен?
Тъмно е. Нагарча, а сладкото бледнее. ...

Aske

Poetry

2010-01-10T12:50:30+02:00 1.3K 11

Безпощадно ІІІ 🇧🇬

След смеха, добротата и волята
и болката в мен се пречупи.
Господарят на мрака откупи
една душа стенеща, МОЯТА.
И си сложи усмивка ехидна. ...

Aske

Poetry

2009-12-23T12:09:36+02:00 1.2K 4

Остави го 🇧🇬

Сърцето ми умира, остави го!
Нека да потъне в тишина,
нека си отиде, разбери го,
смазваща е чуждата вина.
Сърцето ми си тръгва безвъзвратно ...

Aske

Poetry

2009-12-11T23:39:43+02:00 1.2K 2 8

Не искам да поглеждам към... 🇧🇬

Не искам да поглеждам към смъртта,
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.
Когато твърде дълго е боляло, ...

Aske

Poetry

2009-11-20T15:26:26+02:00 1K 12

Писмо до същността ми 🇧🇬

До:
нещастната ми същност и нейните прояви -
нестихващите мисли, безплодните копнежи,
молитвите, с които духа си не избавих
и всички нейни светли, безсмислени стремежи. ...

Aske

Poetry

2009-10-29T17:05:57+02:00 1.3K 7

Последствие 🇧🇬

Някога протягах ръце и търсех радост,
но тя до днес от мене главата си извърта.
Аз нямам вече сили, усещам лека слабост
и ставам все по-бледа... и някак все по-мъртва...

Aske

Poetry

2009-09-01T22:17:49+03:00 1.1K 9

Живо 🇧🇬

Удряй ме, живот! Побърквай, унижавай
и цялата си ярост отгоре ми излей!
Разделяй и отсъждай, душата изоставяй,
победните си химни в лицето ми изпей.
Убивай ме, живот! И жива ме оставяй ...

Aske

Poetry

2009-08-02T12:58:13+03:00 1.5K 2 8

Аз навеждам глава и забравям... 🇧🇬

Аз навеждам глава и забравям
за горчивия вкус на деня.
Всяка мисъл тревожна оставям
в най-далечния кът на ума.
Аз навеждам глава, но поглеждам ...

Aske

Poetry » Other

2009-06-26T12:52:27+03:00 1.3K 1 17

Усмивките умират 🇧🇬

Не, не се плаши! Усмивките умират,
а моите успяват едва да се родят.
Когато го направят, не дишат, не намират
красивата посока на правилния път.
О, не, не се плаши! Наистина умират ...

Aske

Poetry

2008-12-25T10:40:14+02:00 1.2K 12

Боли от сутринта 🇧🇬

Боли от вечерта. А тръпнещата сутрин
не носи стрък лечебен в своята ръка.
Не идва светла мисъл с нечаканото утре
и дните пак се вливат в пресъхнала река.
Изгряващото утро е само спяща вечер, ...

Aske

Poetry

2008-12-08T00:04:45+02:00 1.2K 1 13

Дали ще си там 🇧🇬

Някой ден, когато целуна
свойта радост без всъщност да знам,
че е сянка на сън и пробуда
ще има, ти дали ще си там?
Ако искам да тръгна по пътя, ...

Aske

Poetry

2008-11-25T10:45:18+02:00 1.3K 7

Когато се търси вината 🇧🇬

Блян, желан, но несторен.
Той разпитва и търси вина:
духът ми ли беше покорен,
сърцето ли в мене се спря?
Бе от тези, които се молят ...

Aske

Poetry

2008-11-18T09:47:27+02:00 1.1K 9

Безпощадно II 🇧🇬

Твърде много е всичко, с което живея.
Свирепия поглед на този живот
ме гледа без милост и вече не смея
да мога със малко... защото е строг
съдията отгоре. И строго ме съди, ...

Aske

Poetry

2008-09-09T12:27:53+03:00 1.4K 9

Безпощадно 🇧🇬

Присмивам се на себе си и злъчно
венецът на усмивките разплитам.
Присмивам се... дори не са ми мъчни
неволите, които ще изпитам.
Присмивам се на себе си. Нарочно ...

Aske

Poetry

2008-08-30T14:09:03+03:00 2.1K 7

Докога да преглъщам душата си... 🇧🇬

Докога да преглъщам душата си
и да казвам през зъби: "Ще мине!",
и да чувам: "Разбирам цената си,
но си длъжна, защото ме има!"
Докога да преглъщам душата си...

Aske

Poetry

2008-07-29T14:29:02+03:00 1.3K 14

Кал 🇧🇬

Кой ли не стъпва във локвите...
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.
Подът сумтеше страдално - ...

Aske

Poetry

2008-07-26T10:55:22+03:00 1.1K 8

Аз бях товар за своя ад 🇧🇬

На демоните бе им леко
да дишат в своя пъклен свят.
Но моите от ужас стенат -
аз бях товар за моя ад.
Избягаха! И дълго молих ...

Aske

Poetry

2008-06-18T11:51:40+03:00 1.1K 6

Към себе си 🇧🇬

Престани да търсиш красивото в хората,
така ще ги видиш красиви.
Престани да го търсиш! Тежи ти умората
от търсене в пътища сиви.
Престани да стискаш надеждите в шепата, ...

Aske

Poetry

2008-06-12T10:13:50+03:00 1.2K 15

На тези, които ме създадоха... 🇧🇬

Омръзна ми да нося глупостта ти!
И нямам право, всъщност, да я нося...
Но някой ден, преборя ли честта си,
за тебе милост в себе си ще прося.

Aske

Poetry

2008-06-09T06:16:07+03:00 1.1K 7

Поетите в мене са мъртви 🇧🇬

Колко тъжно! Говоря във стихове,
а поетите в мене са мъртви.
Трима загинаха с викове
и до тях мълчаливо четвърти.
Вече просто говоря със себе си ...

Aske

Poetry

2008-05-29T13:02:42+03:00 1.1K 2 17

За да не заплаче 🇧🇬

"А у мене някой псува,
за да не заплаче"
Иван Овчаров
Погалвам (от обич)
тез мои присъди ...

Aske

Poetry

2008-05-23T17:53:38+03:00 1.1K 9

Остава, което... 🇧🇬

Щастие беше! Усмихнато!
Със блестящи очи и криле,
и поръсено с вяра, нестихващо.
Тъй безкрайно, но вечно ли бе?
Твърде вечен, единствено спомена ...

Aske

Poetry

2008-05-17T12:56:19+03:00 1.2K 14

10 май 🇧🇬

Ти помниш ли, родино, ей този слънчев ден,
когато се роди един! Един от Тях!
Как с първите си крачки той тръгна устремен
от тебе да изтрие несторения грях.
А помниш ли духът му как нямаше покой, ...

Aske

Poetry

2008-05-10T12:07:36+03:00 1.3K 7

Лудост 🇧🇬

Поредният прегазен ден,
изплетен от коварна грубост
и шепа гняв. О, свят ранен!
Прости на мойта нежна лудост.
Усмихвай се! И тъй скроен, ...

Aske

Poetry

2008-04-29T10:30:21+03:00 2K 1 13

С надежда... 🇧🇬

Аз не искам да зная. Боли!
Замълчи! Аз не искам да питам.
Всъщност, никога няма... Нали?
Колко жалко, платих да опитам.
Безнадеждно. Все тъй ли ще бъде? ...

Aske

Poetry

2008-04-11T00:07:55+03:00 1.3K 8

Знам къде умираше небето... 🇧🇬

Знам къде! Аз знам къде умираше небето,
обесено в ръцете на своя облак бял.
Треперещо, през сълзи, то сочеше сърцето,
че нещо все болеше... светът не беше цял...
Видях къде! Видях къде умираше небето. ...

Aske

Poetry

2008-04-04T09:38:05+03:00 2.9K 3 23

Ek Petras 🇧🇬

Северните вихри дъха си разпиляха
в дланта изнемощяла на хладната скала,
името ми сиво в самотен камък вляха
и хвърлиха го горе - на стръмните била.
Запомни го небето, запомниха мъглите ...

Aske

Poetry

2008-03-21T23:07:54+02:00 1.2K 1 9

Кървавата кучешка лапа 🇧🇬

Студената, кървава кучешка лапа,
гневът си стовари пред мойта врата.
Подуши плътта ми, до кокал захапа,
носът си зарови доволно в кръвта.
Погълнал триумфа, свирепо излая ...

Aske

Poetry

2008-03-09T14:08:18+02:00 1.5K 11