Jul 27, 2012, 6:06 PM

Да зарежем морала

  Poetry » Erotic
1.5K 1 0

                                                          Да зарежем морала

                                                                                                  

                                                      Няма вече бурни страсти,

                                                      сексът стана като здрасти.

                                                      Ей го комшията Никола

                                                      не подпира веч стобора,

                                                      защото комшийката му Сия

                                                      влиза си у тях, направо на кушия.

                                                      Да вземе бърза по пладне

                                                      това, което сега ù се падне.

                                                      Въпреки че денят е голям.

                                                      Хора минават. Не ги е срам!

                                                      Отвътре се чува: "Ох!"и"Ах!",

                                                      смесено с музика от бавен джаз.

                                                      Докъде ще се докараме

                                                                                       с тая голотия!

                                                      Каквото да кажем,

                                                                                       все е тъпотия!

                                                      Да зарежем тогава морал и пости

                                                      и да се подкараме и ний по гости.                                         

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...