27.07.2012 г., 18:06

Да зарежем морала

1.5K 1 0

                                                          Да зарежем морала

                                                                                                  

                                                      Няма вече бурни страсти,

                                                      сексът стана като здрасти.

                                                      Ей го комшията Никола

                                                      не подпира веч стобора,

                                                      защото комшийката му Сия

                                                      влиза си у тях, направо на кушия.

                                                      Да вземе бърза по пладне

                                                      това, което сега ù се падне.

                                                      Въпреки че денят е голям.

                                                      Хора минават. Не ги е срам!

                                                      Отвътре се чува: "Ох!"и"Ах!",

                                                      смесено с музика от бавен джаз.

                                                      Докъде ще се докараме

                                                                                       с тая голотия!

                                                      Каквото да кажем,

                                                                                       все е тъпотия!

                                                      Да зарежем тогава морал и пости

                                                      и да се подкараме и ний по гости.                                         

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...