Да знаеш, либе...

ДА ЗНАЕШ, ЛИБЕ, ДА ЗНАЕШ

    Да знаеш, либе, да знаеш

как съм се снощи напил,

как сам се снощи напил,

две бъчви изпил.

Две бъчви големи,

пълни със палаво вино,

палаво вино, още игриво.

Като ме хвана туй ми ти вино,

та съм се на хоро заиграл,

на хоро вито, три пъти завито.

Ама и то едно ми ти хоро,

хоро лудо, не мирува.

Шум се вдига,

 в механата се празнува.

Гледам час минава, после два,

след него три, накрая четири.

Ето и петли пропяха.

Качих се в колата,

коня тръгна, та се не спира,

в пътя не върви, а в поляната отстрани.

Та си  дома дойдох.

През вратнята влизам.

Тъкмо в леглото си лягам,

кога гледам съседката Станка,

та й рекох:

-- Ко' пра'иш ма, Станке ти тука,

по туй време, навлякла кожуха?

--Аз, Марко, съм си у дома,

а ти пак си се накъркал

и къщата си сбъркал.

И за туй и аз сега

си идвам чак на сутринта.

Та знаеш, либе, сега знaеш.

какво е от вино да се омаеш

и вместо вкъщи да се върнеш,

в чужда къща да осъмнеш.