***

Poetry

929 0 2

Аз тръгвам!

Всичко свърши.

Картите открити са.

Свалени маските.

Душите - голи.

Не ми досаждай - няма да ме върнеш!

Как смешни са сълзите мъжки, воплите!

Аз тръгвам!

В куфара заключвам страстите.

Отнасям всички болки в мойте пътища.

Целувка ти оставям - светъл спомен,

за да не бъдат празни сънищата ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Уенди (Бианка Габровска)

Много интелигентно пишеш!Поздрав!

2008-03-14T22:03:56+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Не е лошо... Допадна ми.

2008-02-05T18:48:30+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0