***
Всичко има край, илюзията свърши.
Там нейде по средата
между истината и лъжата
нещо крехко се прекърши.
Не знам какво е то, не знам,
ала повярвай, че не мога аз
да ти говоря със престорен глас
и нищо истинско не мога да ти дам.
А всичко беше в своята стихия
и нижеха се нощи без остатък,
мигът бе истински, но кратък
и сега забравата ще го покрие.
Ще ни погълнат празни делници,
ще тръгнеме да побеждаваме
и няма повече да се сражаваме
с измислените великани-мелници.
Една мечта успя да се осъществи
да се наложи в грубата реалност,
но всяко нещо има давност
и с нея трябваше да се простим.
... Сбогом, моя мечта, завинаги сбогом!
© Ива ВалМан All rights reserved.
