Всичко има край, илюзията свърши.

Там нейде по средата

между истината и лъжата

нещо крехко се прекърши.

Не знам какво е то, не знам,

ала повярвай, че не мога аз

да ти говоря със престорен глас

и нищо истинско не мога да ти дам.

А всичко беше в своята стихия

и нижеха се нощи без остатък,

мигът бе истински, но кратък

и сега забравата ще го покрие.

Ще ни погълнат празни делници,

ще тръгнеме да побеждаваме 

и няма повече да се сражаваме 

с измислените великани-мелници.

Една мечта успя да се осъществи

да се наложи в грубата реалност,

но всяко нещо има давност

и с нея трябваше да се простим.

... Сбогом, моя мечта, завинаги сбогом!