Далече
Далече
Там в планината далече от хората,
усещам спокойствие, усещам мира!
Далече от хорската злоба и омразата,
от завистта и фалша и на душата заразата.
Забравям за всичко лошо в тази планина,
за бълбукащата тъга в моята душа.
Тук сърцето пак бие бързо както някога,
тук душата ми се радва, връща ми усмивката.
Тук хората са същите както от някога,
ще те поздравят със добрата си душа.
Обикновенни селяни от нашата планина,
те са зад мен в моята радост и моята тъга!
А селцето малко сгушило се в планина,
ще ми посреща и изпраща с много тъга.
И пак ще идвам и ще си тръгвам с вярата,
че нашите деца ще се завърнат при рода!
© Валентин Миленов All rights reserved.
