Далече от теб
това ми стига!
Вечер, в почвата ти плодородна, пръстите си да заровя.
И да се преборя.
Сутрин на изток да погледна, лъчите твои жадно да погълна.
И да се изпълня.
Цъфнала и свежа,
прохладна и до болка честна -
взе ми всичко и знам, че пазиш го добре,
защото аз съм твоето дете,
отдадено едно хлапе...
© Силвия All rights reserved.