Oct 25, 2015, 1:59 AM

Далечен изгрев 

  Poetry » Love
344 0 3

                                              Далечен изгрев

 

 

Не се събуждаш два пъти в ранно утро.

Очи отворил-- една е първата зора.

Един е изгрева и залеза е сам.

И вярата в доброто е една.

Само в  прегръдките на умиращата тръпка

долавяш колко много са лъжите.

Една е и моята душа,

а някога прекрасен лъч в нея спря.

Помни, макар,

че много ме боли аз веднъж греша.

Не тъжа,

че малката пътека с бурен е покрита.

И този лъч остава в тъмнината.

Не тъжа, че сърцето ми тупти само.

И твоят ритъм на живота някъде потъна.

А може би това е по-добро.

защото спомена с длани ще рисувам

болката на моя изгрев

и разнищената дреха в залеза на твоя ден.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??