Далечен изгрев
Далечен изгрев
Не се събуждаш два пъти в ранно утро.
Очи отворил-- една е първата зора.
Един е изгрева и залеза е сам.
И вярата в доброто е една.
Само в прегръдките на умиращата тръпка
долавяш колко много са лъжите.
Една е и моята душа,
а някога прекрасен лъч в нея спря.
Помни, макар,
че много ме боли аз веднъж греша.
Не тъжа,
че малката пътека с бурен е покрита.
И този лъч остава в тъмнината.
Не тъжа, че сърцето ми тупти само.
И твоят ритъм на живота някъде потъна.
А може би това е по-добро.
защото спомена с длани ще рисувам
болката на моя изгрев
и разнищената дреха в залеза на твоя ден.
© Йонка Янкова All rights reserved.
