Jun 22, 2007, 8:15 AM

Далечният светъл прозорец

  Poetry
668 0 8
Далечните светли панелни прозорци
бродират с лъчи по лицето на мрака,
задават ти куп неудобни въпроси,
напомнят, че някой не спи, а те чака.

Примамват със спомен за ласка уютна,
за дъх на канела и прани пердета,
за топла усмивка, която, нечуто,
завиваше нощем и теб и детето.

Далечният светъл прозорец панелен
греха изличава от твоите мисли
и все те привлича с дъха си канелен,
и с женска любов - прозаична и чиста.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...