22.06.2007 г., 8:15

Далечният светъл прозорец

669 0 8
Далечните светли панелни прозорци
бродират с лъчи по лицето на мрака,
задават ти куп неудобни въпроси,
напомнят, че някой не спи, а те чака.

Примамват със спомен за ласка уютна,
за дъх на канела и прани пердета,
за топла усмивка, която, нечуто,
завиваше нощем и теб и детето.

Далечният светъл прозорец панелен
греха изличава от твоите мисли
и все те привлича с дъха си канелен,
и с женска любов - прозаична и чиста.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...