22 jun 2007, 8:15

Далечният светъл прозорец

  Poesía
672 0 8
Далечните светли панелни прозорци
бродират с лъчи по лицето на мрака,
задават ти куп неудобни въпроси,
напомнят, че някой не спи, а те чака.

Примамват със спомен за ласка уютна,
за дъх на канела и прани пердета,
за топла усмивка, която, нечуто,
завиваше нощем и теб и детето.

Далечният светъл прозорец панелен
греха изличава от твоите мисли
и все те привлича с дъха си канелен,
и с женска любов - прозаична и чиста.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...