Дали те има, или аз си те измислих,
oстанала самичка във дъжда.
Във спомените те прелистих,
но не открих те в жълтите листа!
Дали си бурята, която
бушува тихо в моето сърце.
Или роден си, за да бъдеш мое лято,
за да те искам с порива на мъничко дете.
Дали не идваш само да запалиш
искрицата, която в мен искри.
Или ще бъдеш с мен в пожара
на нашите намерени души.
© Мария Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
