Дали...?
Дали...?
Дали ще мога аз отново да мечтая,
дали ще мога да докосна твоята душа?
Устните ти нежни да усетя,
като пеперуда, пърхаща с крила.
Дали ще вдигна поглед от земята
и ще те гледам с оня плам изпепелен?
Дали в небето ще блести звездата,
същата, която ни събра в съдбовен ден.
Дали ще мога с пръсти да рисувам
по стъкленото ти лице с бои любовни?
Ще успея ли, ще прогледна ли (Aх, как бленувам!)
Нима забрави? - заслепен бях от очите ти виновни.
Дали ще тичам в полето от усмивки,
дали цветята ще разцъфват все за мен?
Дали ще дойде ден, по-бял от вчера?
Дали, дали, не аз - кажи ми ти!
© Татяна Вълканова All rights reserved.
