Дали
Дали ще повярваш в любовта ми?
Дали ще чуеш моят вик и нараненото сърце?
Дали когато вечерта настъпи,
ще се вгледаш в моето лице???
Дали тогава ти ще видиш
очите, пълни със сълзи,
дали поне за миг ще се докоснеш
до душа, която толкова силно кърви?
Дали ще мога да отмия
пясъка в очите разпилен,
че сляпа съм от него...
и не мога да погледна другия – до мен?
Дали ще мога да изтръгна
спомена за теб и любовта –
че да мога като птиче волно
в живота аз да полетя!
Защо, съдба, защо наказа ме така?
Защо не чакам изгрева, а все нощта,
защо тогава Ти не ни събра?
Ти, моя голяма несподелена любов –
вечно ще те чакам, ще те търся, ще те има -
макар и в друго време, в друг живот –
така ще бъде, защото си НЕЗАМЕНИМА!
© Лозена Димитрова All rights reserved.
