Дали
Дали си моят сън несподелен,
та всяка нощ лицето ти сънувам?
Или си моят хубав, слънчев ден,
така мечтан, и толкова бленуван!
Дали си непорочният ми грях
роден далече, нейде в младостта ми,
заченат сред игри и весел смях,
а след това възкръснал в любовта ни!
Дали си моят ненаписан стих
останал някъде в небитието?
А може да си моят трепет тих?
Крайбрежен бриз, излязъл от морето?
Обичам те, която и да си!
Прогонваш мрака, носиш светлината!
Най-ярката сред всичките звезди!
Далечна, мамеща и непозната!
Жена и Демон! Демон и жена!
Дете на Бога и на Сатаната!
Веднъж си огън, даващ топлина!
Друг път си студ! Смразяваш ти душата!
Ангел си и Дявол във едно!
Ту си Адът, черен и безкраен!
Ту си Рай в сърцето ми самó!
Спътник във съдбата ми незнаен!
Не си ли моят вечен кръстопът,
където ветровете се събират,
и след това поемат своя път?
Препускат без умора и не спират!
Дали си моят сън несподелен?
та само тебе всяка нощ сънувам?
Дали пожарът си горящ във мен?
Която и да си! За теб жадувам!
© Георги Иванов All rights reserved.
