Дали?

Аз писах твойто име по снега,

затъвах в преспи, губех се в тъга,

а зимата ме гледаше студено,

виелиците виеха по мене.

Но ето, че снегът топи се вече,

изчезва бавно с него твойто име.

С ручея и мойта скръб изтече

и споменът по струите отмина...

Сърцето ми е още много младо -

не иска да скърби, а да се радва

и само чака, само чака пролет

да затрепти като авлига в полет...