Дали аз бързах
или времето пак изоставаше?
Нима не научих урокът суров?!
Не успях да се радвам
на моментите счупени.
От тъгата -
не можах да изпитам възторг!
Дали отново аз бързам,
да разтворя крилата си в полет,
когато наоколо има само мъгла?!
И винаги гледам небето с надежда,
и отново умирам в нощта
И всеки път усещам,
че моментът е близо,
но всеки път виждам- мираж.
Не ме измъчвайте вече!
Не искам повече да страдам!
Омръзна ми да чакам, да мълча.
И можеше невежа да израсна...
(Като тълпата - купуваш на оферта
- сто в едно!)
И щеше аз щастлива да живея
с идеология неука на кретен.
Но за нещастие, съзнателна родих се
и ме боли да виждам винаги едно:
таз" инвалидност" обща, толкова заразна
и замаскирана с величие лъжа!
Сърцето ми троши се на парченца,
залагайки на хора без душа.
И моят свят се срутва безнадеждно,
докоснат пак от хора без сърца.
И може би аз бързам пак,защото
времето е спряло, но за мен.
Небето със прегръдка искам да посрещна,
че то очаква ме у ме държи във плен!
© Нели Р All rights reserved.