NelSonR
44 results
Омръзна ми да пиша мисли, неизказани.
Пътеки в тъмното да правя
сред глухи храсти в непроходните гори.
Нозете ми, издрани от бодлите им,
кървят оставяйки след себе си ...
  198 
Не ме бичувай с твойта злоба.
Аз виждам вътре в теб
дори и да мълчиш.
Аз чувствам твоята омраза,
дори да я прикриваш под "любов". ...
  224 
Ще идвам в сънищата ти
и нежно ще докосвам мислите ти,
и твоите желания най - съкровенни...
Ще те опиянява споменът от вечността.
И неосъзнатото ще те подхвърля ...
  274 
Сълзи от болка
за нещо изгубено.
Сълзи от мъка-
излъган си пак.
Напразно визирам се ...
  318 
Отиде си то..,
Времето.., учителят, спасителят...
Остави ме разбита,
изцедена
и сама. ...
  974 
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Не утре
или някога,
когато ще е късно за това. ...
  1198 
Усещам те, толкова близо,
а всъщност далече си ти.
Часовникът сънено времето влачи-
безсъница палава бори се с мен.
И нелогични игриви илюзии, ...
  593 
Изгуби ли надежда, като мен?
Появява ли, че всичко е изгубено?
И часовете влачеха ли се
в тандем, със мислите ти
толкова объркани? ...
  639 
Сън.
Кратък сън.
Забрава.
Мълчание.
Убита вяра. ...
  503 
Дали аз бързах
или времето пак изоставаше?
Нима не научих урокът суров?!
Не успях да се радвам
на моментите счупени. ...
  501 
Ще идваш
и ще си отиваш...
До кога?!!
От моят свят,
като завезда проблясваща ...
  729 
Поисках те
и молих се за теб.
Но вече беше късно,
много късно..
Помислих, ...
  754 
Какво направих с моето вълшебство?
Нима превърнах бисерите в кал?!
Къде се скри
и синьото ми детство?
Какво се случи в лилавият мрак? ...
  570 
A тя си тръгва -
тъжна и нещастна...
Мълчешком напуска нашето гнездо.
Ти можеш да я върнеш, скъпи.
Спри я! ...
  629 
Не ме обичай,
-свикнала съм с всичко.
Със множество падения
и низини,
и малко радости, ...
  506 
Аз убих мечтата си!
Погребах празен съркофаг.
Сълзите ми потекоха,
Избърсах ги.
Не исках слабост да показвам пак. ...
  889 
Покрива на бабината къща
е за мен платформа към света.
Някога в минало ме връща,
друг път - в бъдеще
с прекрасен край! ...
  808 
Под нозете ми
парещи въглени,
съскат.
Над главата ми-
светят звезди... ...
  559 
Ще дойде ден
и ти ще си отидеш.
Така внезапно,
както и дойде.
Ще дойде ден, ...
  1008  11 
Утрин. Гореща, слънчева и лепкава. Протяга се по хоризонта. Улиците започват да се пълнят с рояци от хора забързани в своето ежедневие.
Една муха пълзи по ръката на все още спящият младеж. Поспря, отвори крилцата си и започна да се почиства. Ритуалът не продължи дълго. Започна да изследва отново све ...
  1092  14 
Приказка
или проклятие едно?!
Край щастлив
или пък страшна буря?!
Пясъкът ...
  464 
Още един ден..,
-един миг от вечността -
изчезва.
Скрива се зад хоризонта
и мълчи. ...
  534 
Обичам морето,
то е толкова синьо
добро и невинно- прилича на теб.
Обичам морето,
така безразлично, ...
  895 
И тая нощ
бе толкова зловеща.
Самотата пак витаеше навред.
А сянката ми
мълчалива, грешна ...
  723 
Навън е пролет,
но в душата ми е есен.
Недоизказани слова ехтят.
А мислите ми лутат се в тъмница,
не знаят на къде да полетят. ...
  448 
Ти не тъжи, мое малко момиче!
Не унивай!
Не навеждай глава!
Животът е труден,
а целите - мътни, ...
  493 
Една любов умира!
Погребвам я завинаги.
Венец от бели рози слагам
върху нейните коси.
Една любов умира. ...
  472 
Отвори си очите за миг!
Погледни!
Вън вали
и светът е разплакан.
Някой тихичко свири в нощта. ...
  470 
... Но аз ще падна по пътя
сразена от мълния!
Ще падна във блато
от лепкави истини!
Забравила пътя към детството, ...
  419 
Хаос...
Разхвърлени мисли се мятът навън.
Нощ е...
Красива и пагубна.
Някои не спят. ...
  595 
Някой
с леден дъх покри луната,
И избърса моите сълзи.
Някой
ме погледна тъжно. ...
  520 
Любовта при мен
определено закъснява.
Появява се до болка изгладняла
или пък идва рано и тъжи.
За някой незначителен познат, ...
  452 
Пропаст,
зееща в мен.
Пясък,
и сън несънуван.
Облаци, ...
  371 
Нощ е,
пропита с илюзии,
нежна като кадифе.
Студено е.
Парят очите ми. ...
  443 
***
Само миг
и всичко тук изчезва –
превръща се от пепел
във мъгла и дим.
Агонизиращ пясъкът се слива ...
  407 
Вече всичко е сън
и мракът се спуска наоколо.
Пада бавно нощта,
приспала завинаги утрото.
Ти с тихи стъпки ела. ...
  447 
Някога.
Аз исках.
Беше миг от вечността.
Някога.
Понякога си мислех, ...
  416 
Пак ще си легна,
заслушана във вятъра.
Безмълвна и стенеща
душата отвътре боли.
Подмята файлове бързо, ...
  791 
Ще чакаш ли да дойда пак?
Да те погледна.
Да се усмихнеш ти
и в миг да влезна
във онзи свят, ...
  583 
Аз отново протегнах ръце.
Аз отново поисках,
но плаках.
Виждах истини много,
със мръсни ръце ...
  466 
Random works
: ??:??