Дали ни има още
Сред цялата измислена загадка,
през сбърканите думи и сезони,
напук на осъзнатата ни краткост
и на неосъзнатите ни брони,
обратно на горчивата ни мъдрост
и на натрупаните вкоравени спомени,
оплетени на времето във къдрите
като листа след есенно отронени,
насред театъра с посърнали декори,
под тонове сценичен грим и маски,
научили дори и чужди роли,
в мечтан поклон за дълго ръкопляскане,
къде сме? И дали ни има още,
та вдигнем ли очи, да се намерим.
От дъното на крехките си нощи
най-стръмното небе да изкатерим...
© Христина Мачикян All rights reserved.
