Дамата в черно
Недей да плачеш, няма смисъл,
не стискай моята изстинала ръка!
С обич в сърцето си отидох,
прегърна ме и мен смъртта.
Защо ли малко не изчака?
Да сбъдна моите мечти!
Преди в ковчега аз да легна
и да погледна твоите очи.
Обичах те, но така и не разбра!
На любовта се аз превърнах в роб
и ето тази болка ме доведе
до мрачния и хладен гроб.
Моят дух ще те закриля
и над теб не ще надвисне зло!
Тогава може да си спомниш
за "черното сърце" с капката добро!
Под пръстта останките се стапят,
човешкият живот е кратък миг...
А сълзи по мрамора дали ще капят?
Там, където е изваян моя лик.
не стискай моята изстинала ръка!
С обич в сърцето си отидох,
прегърна ме и мен смъртта.
Защо ли малко не изчака?
Да сбъдна моите мечти!
Преди в ковчега аз да легна
и да погледна твоите очи.
Обичах те, но така и не разбра!
На любовта се аз превърнах в роб
и ето тази болка ме доведе
до мрачния и хладен гроб.
Моят дух ще те закриля
и над теб не ще надвисне зло!
Тогава може да си спомниш
за "черното сърце" с капката добро!
Под пръстта останките се стапят,
човешкият живот е кратък миг...
А сълзи по мрамора дали ще капят?
Там, където е изваян моя лик.
© Тодор милов All rights reserved.
