Ще дойде ден... и аз ще си отида.
С рими листа няма да тревожа.
Тихо ще е в звездната Колхида,
а руното - обикновена овча кожа.
Ще бъде същото, каквото е сега -
улицата с кафенето, магазина...
Ще има кал, ще има и слана -
мене само няма да ме има.
Ще има радост, щастие, сълзи,
любов ще има - вечна и крилата.
Дано ме топли сред студените звезди,
макар че тя живее на земята...