Дано
Дълго се молих за дъжд.
Чу ли ме? В облаци спеше.
После в тъма изведнъж
капна и капка погрешка.
Хукнах и стомна да диря,
пътьом пустосвах капчука.
Не пих вода от всемира,
крив се оказа улукът.
Само, че аз съм инат,
почнах геран да копая.
Птици и хора не спят,
Дяволът с мене дълбае.
Щом съм решена веднъж
бистра водица да пия,
мога и в сушата дъжд
просто така да открия.
Още миг, ливна водата.
Колко ми беше, открих я.
Някой ми пусна чешмата.
Аз пак копах на кирия.
Нищо, ще кажа обаче,
че съм напила всемира.
Важно е, жадна не крача.
Вече дано съм на мира.
© Ани Монева All rights reserved.
