May 28, 2013, 11:29 PM

* * *

  Poetry
592 0 1

Ако се смеем, когато ни се плаче,

Ако обичаме, вместо да мразим,

Ако прощаваме, вместо да отвърнем,

Ако хвалим, вместо да отречем -

Тогава ще станем богове.

Кои ще са хората?

Какво ще е Доброто?

Какво ще означава Злото?

Кога ще е Ден?

Кога ще е Нощ?

Къде ще е Горе?

А Долу?

Искам, когато обичам -

да го казвам на обичаните,

когато мразя -

да обърна гръб

и да забравя -

Не - обичаните,

искам да прегръщам приятелите,

децата на приятелите,

искам да дам крила на децата си,

да отлетят -

колкото и да плача -

различен е плачът на майките

по отлетелите деца,

по незаминалите никога -

без криле, без път, без ден...

Искам да съм Човек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...