Нощта е само някаква си пауза,
разделяща една прегръдка с друга.
Луната бе изпълнена в очакване,
захранвана от нечие безсъние.
Броейки часовете по звездите,
минутите угасваха безсилни.
Зората се промъкна във очите ти
и в тях изгря надеждата на юли.
Студът на утрото почувства се излишен
и бързо се оттегли с тъмнината.
Сред двете ни преплетени тела
намери място само тишината. ...