Дежа вю на познат кръговрат
Тези стари жени пак подпират дувара,
мълчаливо пред своите къщи седят...
Сякаш мислено всяка със Бог разговаря -
мълчат и въздишат... и се готвят за път...
На челата със спуснати ниско забрадки,
избледнелите спомени всяка реди...
Във албума житейски - горчиво до сладко,
а до радост пък мъка стаена седи!...
С уморени ръце и с набръчкани длани,
със очи, остарели във този живот,
те отдавна привикнали с болки и с рани,
ще преминат успешно последния брод...
Ще потеглят спокойни преди да се съмне,
ще ги водят звездите по Млечния път...
Други бабки от утре, от светло до тъмно,
на протритите пейчици пак ще седят...
А разперили клони огромни черници
ще им спускат отгоре живителен хлад,
ще се връщат по здрач окъснелите птици -
дежа вю на до болка познат кръговрат!...
© Роберт All rights reserved.
