Декаданс
ДЕКАДАНС
В Европа ли? В Европа?
Не сме и в трети свят,
ни в пети, а в десети...
Безумие и смрад...
Култура ли? Култура?
С чертите на Азис
тя блика от чучура
без капчица акциз.
И семето в браздата
днес кой ще го посее,
макар и с късна дата,
щом вятърът ни вее?
От сплескания данък
на плоските чела
пресяда постен залък...
България, дела...
Дела и документи...
Във мозъка ни - щрак!
Прекъсне ли се лентата -
екстаз и унес благ...
Нормално. В диспансера
е твоят роден кът.
Заспал, в коя ли ера,
чертаеш светъл път?
С Исус и Робин Худ
похъркваш в чуден транс.
А плаче за барут
прокажен декаданс.
И аз съм Беатриче,
а ти - Наполеон.
Съдбите се пресичат
във тихия ни дом.
Тъй времето поглъща
поредния ни ден.
Не, ресто то не връща
на „роб и унизен“!...
Той трябва сам да вземе
със шепи, без остатък,
и щастие, и време.
Да сложи отпечатък
на грозната муцуна,
на наглото ни днес.
Тогава и Фортуна
ще го дари със чест.
© Алина Стоянова All rights reserved.
