Feb 8, 2015, 11:00 AM

Демон

Poetry » Love

369 0 0

Понякога ще искам да те имам,
забравила, че моето сърце е свято,
но с демон работа не искам да си имам,
че после пак ще ме боли душата.

Душата моя ти разкъса,

стъпка и последната надежда,
но аз сама си нося кръста,
колкото и трудно да изглежда.

Не идвай, стой си там - далече.
Аз вече няма нищо да ти дам.
Сърцето мое знае вече,
че любовта ни беше просто хубав блян.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0