Вангел (Серафим)
69 50
Feb 16, 2008, 8:16 PM

Демони нашепват 

  Poetry » Other
586 0 4
Демони нашепват
твойто име в мрака непробуден
на мислите ти черни

Старият скъперник
с кървави ръце
раздира твоето
тенекиено сърце

И тази нощ умира пак детето
родило се изпод полата на луната
в на слънцето кревата

А мракът все се спуска
пени се препуска
и на гривата му черна
се носи песен скверна

И жабешкият кряк
оглася тоя лепкав мрак
и аленото цвете стъпкано с крак
уханната целувка повехнала в калта
като капка кръв гали мисълта


Някъде в мрака
пак се крие
с последния си зрак
и вие пак искрящо
щастието хорско - глухо и незрящо

Сляпата Фортуна
скъсала е тази струна...

Ни звук човешки
само този вой мъртвешки
разнася се в нощта
и със стъпките си тежки
пристига пак Смъртта

Фигурата бяла
развяла черния си плащ и
плашещо косата засияла отново в ръката...
идва тя изглежда
в тъмата безнадеждна
да убие тази нощ и
Утрото да възкреси

© Серафим All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудя се, кое те е наранило така, че все такива черни образи създаваш?
  • Винаги съм искала да опиша смъртта,но не съм успявала,т.е. не ми е харедвало описанието.Но твоето е...бездиханно!
  • Благодаря ти, надявам се да не си единствената , макар и да има повече причини да вярвам в противното. :s
  • Хареса ми!!!
    Поздрав!
Random works
: ??:??