16.02.2008 г., 20:16

Демони нашепват

Поезия » Друга

778 0 4

Демони нашепват
твойто име в мрака непробуден
на мислите ти черни

Старият скъперник
с кървави ръце
раздира твоето
тенекиено сърце

И тази нощ умира пак детето
родило се изпод полата на луната
в на слънцето кревата

А мракът все се спуска
пени се препуска
и на гривата му черна
се носи песен скверна

И жабешкият кряк
оглася тоя лепкав мрак
и аленото цвете стъпкано с крак
уханната целувка повехнала в калта
като капка кръв гали мисълта

Някъде в мрака
пак се крие
с последния си зрак
и вие пак искрящо
щастието хорско - глухо и незрящо

Сляпата Фортуна
скъсала е тази струна...

Ни звук човешки
само този вой мъртвешки
разнася се в нощта
и със стъпките си тежки
пристига пак Смъртта

Фигурата бяла
развяла черния си плащ и
плашещо косата засияла отново в ръката...
идва тя изглежда
в тъмата безнадеждна
да убие тази нощ и
Утрото да възкреси

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ria (Гергана Иванова)

Чудя се, кое те е наранило така, че все такива черни образи създаваш?

2008-04-11T08:37:49+03:00
Litta (Деница Георгиев)

Винаги съм искала да опиша смъртта,но не съм успявала,т.е. не ми е харедвало описанието.Но твоето е...бездиханно!

2008-02-18T00:30:07+02:00
Вангел (Серафим)

Благодаря ти, надявам се да не си единствената , макар и да има повече причини да вярвам в противното. :s

2008-02-17T17:10:56+02:00
3y3ka (Зузка)

Хареса ми!!!
Поздрав!

2008-02-17T14:36:18+02:00