Демони нашепват
твойто име в мрака непробуден
на мислите ти черни
Старият скъперник
с кървави ръце
раздира твоето
тенекиено сърце
И тази нощ умира пак детето
родило се изпод полата на луната
в на слънцето кревата
А мракът все се спуска
пени се препуска
и на гривата му черна
се носи песен скверна
И жабешкият кряк
оглася тоя лепкав мрак
и аленото цвете стъпкано с крак
уханната целувка повехнала в калта
като капка кръв гали мисълта
Някъде в мрака
пак се крие
с последния си зрак
и вие пак искрящо
щастието хорско - глухо и незрящо
Сляпата Фортуна
скъсала е тази струна...
Ни звук човешки
само този вой мъртвешки
разнася се в нощта
и със стъпките си тежки
пристига пак Смъртта
Фигурата бяла
развяла черния си плащ и
плашещо косата засияла отново в ръката...
идва тя изглежда
в тъмата безнадеждна
да убие тази нощ и
Утрото да възкреси
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Всички права запазени
