Dec 21, 2007, 6:19 AM

Ден

  Poetry
1.4K 0 2

Ден, ден, ден.

Ден най-обикновен.

Скучен и загубен ден.

И все пак ден!

Ден, започващ с утро,

топлина.

Ден, завършващ със сън

и лунна светлина.

Ден, изпълнен със мечти,

копнежи,

разочарования,

пропит с погубени желания.

И все пак ден!

Ден въздух.

Ден любов.

Ден живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...