Dec 21, 2007, 6:19 AM

Ден

  Poetry
1.4K 0 2

Ден, ден, ден.

Ден най-обикновен.

Скучен и загубен ден.

И все пак ден!

Ден, започващ с утро,

топлина.

Ден, завършващ със сън

и лунна светлина.

Ден, изпълнен със мечти,

копнежи,

разочарования,

пропит с погубени желания.

И все пак ден!

Ден въздух.

Ден любов.

Ден живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...