Ден и нощ
Денят си сложи черна шапка
и много тъмни очила,
за да прилича на нощ.
Смяташе се за коварно подъл,
Мислеше се за престъпно лош,
заради човешката неволя.
Реши да подражава на нощта.
Да заиграе нова роля.
Затвори се във лунна самота,
сънуваше звезди
и мечтаеше да бъде Тя.
Какво ли мислеше нощта
за дневните мечтания?
Тя презираше деня
и се смееше на неговите
глупави желания,
на чувството му за вина
и на странните видения.
За човешките падения
и за всяка човешка несгода
виновни са не денят или нощта,
а старата грешна човешка природа.
Тя е слепила доброто и злото
като със някаква гъста смола.
След този спор Денят размисли
и счупи тъмните си очила-
Нощта е зла и черногледа
и винаги такава е била.
© Люска Петрова All rights reserved.
