Ден като ден
Ще бъде ден като ден,
а мен ще ме няма.
Защото ми носиш
лош късмет
не само в петък.
Ти си нежно изпускане
на нормалността,
по-близо си
от всяка лудост.
Ти си издишване.
Желание
с неясни очертания,
стабилен удар
по моите рани.
И сякаш си мъдър,
но всъщност нехаеш
за мислите с цвят на мастило.
Размазани…
Ела да се разпилеем
взаимно
и може би
този път няма да искам
да не те бях познавала,
може би някой ден ще ме предизвикаш
да те накажа
и ще изчезна случайно,
или ще се променя.
Ще бъде ден като ден,
а мен ще ме няма…
© Ивона Иванова All rights reserved.
