Обичам да прегръщам всеки ден,
не ми е нужен ден да го празнувам,
прегръдката е просто част от мен,
към хора, за които нещо струвам.
Прегръдката е обич към дете,
защото то най-много заслужава,
опиянено в нея – да расте
и да се учи то да я раздава.
Прегръдката е порив за любов
в различни измерения житейски.
Един безмълвен сякаш топъл зов.
Една заявка да останем вечни!
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
