Ще те попитам ден преди деня

във който се пробуждаш, мила моя:

Дали аз мечи сън сега не спя

и трябва ли за сънища да ровя?

Будителите търсят интерес.

Събуждат нещо, но приспиват друго.

Къде е тази прословута чест?

Навярно вече всичко е заблуда.

Загинаха достойните мъже.

Жените ни ушиха знамената. 

Най-святото увисна на въже

 и днес увиснала ни е съдбата.

Но празниците пазят свойте дни.

Те точните причини ги отчитат.

Сълзи кълват изгледани очи

и съхнат вместо с крясък да попитат.

Родино моя, нека спра дотук. 

Мълчанието винаги говори...

Разбудените днеска са боклук. 

А будни и заспали, все сме хора.