Ден преди...
Ще те попитам ден преди деня
във който се пробуждаш, мила моя:
Дали аз мечи сън сега не спя
и трябва ли за сънища да ровя?
Будителите търсят интерес.
Събуждат нещо, но приспиват друго.
Къде е тази прословута чест?
Навярно вече всичко е заблуда.
Загинаха достойните мъже.
Жените ни ушиха знамената.
Най-святото увисна на въже
и днес увиснала ни е съдбата.
Но празниците пазят свойте дни.
Те точните причини ги отчитат.
Сълзи кълват изгледани очи
и съхнат вместо с крясък да попитат.
Родино моя, нека спра дотук.
Мълчанието винаги говори...
Разбудените днеска са боклук.
А будни и заспали, все сме хора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
