Когато денят ми очаква те с трепет,
сякаш слана покосява копнежа му.
Плаче тогава, притиснат от тежест,
час подир час рони болезнено.
Когато утихне и влезе във празното,
цвете откъсва лист от душата си.
Сякаш денят, от слабост погазил се,
ляга и в сън заспиват крилата му.
© Катя All rights reserved.