Денят на влюбените
На прозореца ми, на перваза,
птичка мъничка отнейде долетя.
Опита се при мен да влезе,но напразно.
С крилце повея си - като с ветрило - и запя.
И песента отключи ми сърцето -
като фонтан избликна любовта
и литна мисълта, но стигна ли момчето,
момчето от девическата ми мечта...
Ти,любопитно птиченце, надничаш
в писмото, що изгаря ми дланта.
Тук пише колко много ме обича
един човек - единствен на света.
Прекрасно е, нали? Прекрасно, не отричам.
Но... "валентинката" изпратих си сама.
© Мария Костова All rights reserved.
че в този толкова объркан, нервен свят
във теб живее същото момиче
(както преди) и толкова ме радва...
Прекрасно е, Мари!Аплодисменти!