Денят се ражда с песен
Денят се ражда всяка сутрин с песен
и пак със песен вечер се топи.
Живее с ритъма на златна есен,
с мелодия на пролет се крепи.
И аз се раждам всяка сутрин с песен,
но тъжна и запята през сълзи.
И аз с мелодия дочаквам мойта есен,
но мъката в сърцето ми тупти.
И пея, наранена от съдбата,
възпявам болката си и кръвта,
която блика жива във душата
и носи в себе си децата на смъртта.
Аз, пеейки, летя към празнотата
и тананикам тихо две слова.
С усмивка на уста зова искрата,
която ще ме смеси с пепелта.
Денят ще се роди със светлината
и пътят му ще почне с песента.
Ще грейне с хиляди лъчи росата
и за последно ще запея с утринта.
и пак със песен вечер се топи.
Живее с ритъма на златна есен,
с мелодия на пролет се крепи.
И аз се раждам всяка сутрин с песен,
но тъжна и запята през сълзи.
И аз с мелодия дочаквам мойта есен,
но мъката в сърцето ми тупти.
И пея, наранена от съдбата,
възпявам болката си и кръвта,
която блика жива във душата
и носи в себе си децата на смъртта.
Аз, пеейки, летя към празнотата
и тананикам тихо две слова.
С усмивка на уста зова искрата,
която ще ме смеси с пепелта.
Денят ще се роди със светлината
и пътят му ще почне с песента.
Ще грейне с хиляди лъчи росата
и за последно ще запея с утринта.
© Рая Любенова All rights reserved.
