Денят се ражда всяка сутрин с песен
и пак със песен вечер се топи.
Живее с ритъма на златна есен,
с мелодия на пролет се крепи.
И аз се раждам всяка сутрин с песен,
но тъжна и запята през сълзи.
И аз с мелодия дочаквам мойта есен,
но мъката в сърцето ми тупти.
И пея, наранена от съдбата,
възпявам болката си и кръвта,
която блика жива във душата
и носи в себе си децата на смъртта. ...