Един човек ми каза
"Момиче, бъдѝ!"
Бог ли ме наказа
отново да не ми върви.

Хората нападат
С думи много коварно,
Цялата енергия влагат
Да мачкат безпощадно.

Депресията за стотен път
Обгръща ме в мъгла,
Негативността безропотно
Пристигна тя сама.

Ще си поплача, видяло се е,
аз в плен на самота,
че с хората веч замряло е,
при мисълта връхлита ме тъга.

Верен другар до себе си,
нямам аз сега,
тъгата ще трябва да нося,
налага се да бъда силна,но сама.

А хората фалшиви
С всеки изминал ден стават.
С ласкави думи игриви
Леко ще те приласкаят.

И после горко му,
на измъченото сърце,
ще го разбият до дъно
и ще се смеят без предел.

Кажете ми
лек има ли за това?
Депресията моя ще замине ли?
И блед спомен да не остане след това.

Вярвам, че това са трудности,
на които човек е подложен
и после след години,
да бъде за живота подготвен.