Aug 12, 2011, 7:06 PM

ДесиСлава

  Poetry
772 0 1

От приказки излязла е тя,

с грешно тяло в нощта.

С нежност стъпва по земята

и пали мъжките сърца.

 

Грях с име на жена.

Дива.

Естествена.

Секси.

Игрива.

Тя има две светли пленяващи очи,

черни палави коси.

А усмивката ù гори.

 

Това божие творение,

завладяващо  деня и нощта,

се казва ДесиСлава и живее на света.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Донкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...